Иван Костов: Без реформа след Цацаров ще дойде нов Цацаров
Премиерът Иван Костов (1997-2001) разговаря с OFFNews за новата си книга " Свидетелства за прехода 1989-1999 ". С може би най-значимият български политик след демократичните промени у нас се срещна Ася Филипова.
Ето диалогът ѝ с някогашния водач на Съюз на демократичните сили и ДСБ:
- За представителите на демократичната общественост казвате, че само ги свързвало антикомунистическото мислене, не са имали единна политическа воля и единно мислене за съответни ограничения. Наричате ги " рушители, а не строители ". В едно последвало изявление заявихте още, че демократичната общественост към момента не е узряла. Сега може да се каже, че единствената им обща настройка е антикорупционната, само че още веднъж няма свързващи хрумвания - разцеплението на десницата е явно, наподобява всеки е самичък за себе си. На какво се дължи това и по кое време и по какъв начин ще узрее демократичната общественост?
- Мнозинството в първите обединения Съюз на демократичните сили и в партията Съюз на демократичните сили бяха антикомунисти, упорстваха за декомунизация и бяха безусловно прави.
1. В основата на обяснението за разпадите слагам досегашната липса на междинна класа и неналичието на мощно водачество. Самата междинна класа не трябва да се идеализира. От международната ѝ история се вижда, че тя е търсила и правила доста взаимни отстъпки, стига да има опция да прави бизнеса си, да образува или усилва наследствата си. Нека си напомним коя е първата власт, която е лишила от аристокрацията и краля. Това е контролът и упражняването на бюджета и финансите, тъй като те най-непосредствено са свързани с преследването на нейните ползи. Конформистка е идеологията на нейния пръв мъдрец Едмънд Бърк.
2. Първоначално у нас междинната класа се образува от Новата класа на Милован Джилас – комунистическата номенклатура, а нейният нрав на фукане с благосъстояние е доста друг от пестеливостта на междинната класа в Западна Европа. Той е недопустим за останалите и това основава отрицателен облик на българския бизнес като цяло.
3. Нашата десница не пази ползите на собствеността – вижте гласуването на Реформаторския блок за банкрута на КТБ, който отвори пътя за разграбването на банката. Тя се образува и към момента се господства от интелектуалци, а те всичките са индивидуалисти. Те са сериозни към света и близките, което е част от тяхната характерност. Нехаят за отбраната на собствеността – не им е предпочитана полезност.
4. Разцепленията са разследване и на непрекъснати офанзиви от сложени партии и лица.
Нека оценим вярно антикорупционния заряд на десницата. Той е осъзнаване на първичния интерес на цялото общество, само че изключително на междинната класа за правда. Обединява я, че е против привилегиите и позициите на Новата класа. Това е нейната втора същинска идея, след тази за декомунизацията.
- В едно свое изявление заявихте, че част от руските монументи не се премахват от боязън пред Руската федерация: " Кремъл заплашва всеки, който се пробва да отстрани тези монументи. " Но Полша съумя да ги отстрани. Вашето държавно управление пък направи нещо доста по-смело - даде достъп на НАТО до въздушното пространство на България и отхвърли подобен на самолетите с съветски командоси по пътя им към Прищина, макар че Русия тогава заплашва със прекъсване на доставките на природен газ. Имало ли е случаи на сходни закани за паметниците и за какво за тях управниците отхвърлят да проявят сходна увереност?
- Кремъл насочва обществено заканите към всеки, който посегне на знаците на съветската окупация на България. Управниците отхвърлят да проявят увереност не тъй като се боят от русофилските настройки на своите гласоподаватели.
- Как по-различно съгласно Вас щяха да протекат преходът и възобновяване на страната, в случай че въпреки всичко референдумът република-монархия се бе състоял и бе призната промяна на формата на ръководство на страната?
- Щеше да има още по-пълно обезличаване на политическите партии и централизация на властта в монарха, както е било след военния прелом преди Втората международна война. Обезличаването на политическата система и нейното изкористяване бе стартирано от Симеон Сакскобургготски. Вижте кариерите в политиката на редица лица от Съюз на демократичните сили, от ССД, от ДСБ, от БДФ и готовността им да създадат всевъзможни взаимни отстъпки, с цел да са покрай властта.
- Смятате, че Конституцията е осакатена от Българска социалистическа партия, а структурата на прокуратурата наричате " сталинска ". Впоследствие се правят избрани промени в устройството им, само че доколкото разбирам, съгласно Вас те не са задоволителни и доста от проблемите съществуват и до през днешния ден. Какви промени в устройството им са нужни съгласно Вас? Какво още би трябвало да се случи, с цел да се приключи процеса на демократизация?
- Това не са мои истински констатации. Факт е, че след направените конституционни промени ситуацията се утежни още повече. Прокуратурата и Върховният административен съд съвсем напълно и Върховният касационен съд частично са в ръцете на хора, които нямат никакво желание на наложат господство на закона.
От 17 години пледираме прокуратурата да отиде в изпълнителната власт, с цел да бъде под контрола на Народното събрание.
- На няколко пъти сте избирали да не участвате в дадени решения или процеси, в сравнение с да ги легитимирате. Така да вземем за пример не участвате на Кръглата маса при започване на прехода. След това сте срещу присъединяване в съдружното държавно управление на Димитър Попов, с цел да не влезете в " коловоза на Българска социалистическа партия ". Също по този начин не участвате в колектива за съставяне на Икономическата платформа на преходния интервал на Съюз на демократичните сили, а единствено отбелязвате рецензията си към нея в ролята си на непряк наблюдаващ. Това е избор, пред който опозиционните сили постоянно са изправени. Базирайки се на опита си, кое бихте определили като по-ефективен позиция за пробутване на политика - опозицията отвън властта или опозицията във враждебната власт?
- Така е, само че не е мой изборът да не вземам участие в Кръглата маса. Тогава бях журналист, а не политик. Най-ефективният метод за пробутване на политика е в Народното събрание, тъй като модерната народна власт задължава ръководещите да регистрират позициите на малцинството.
- Пишете, че сте излезли със " смазани души " от комунизма, само че въпреки всичко " страната възкръсна от разрухата, понесена от напъните на високо способени и извънредно мобилизирани специалисти и несъмнено, тласкана от мощната политическа воля и насоченост на политиците от ОДС ". Защо незабавно след рухването на този по този начин тягостен и ограничителен режим въпреки всичко се намират толкоз способни и свободомислещи хора в ръководството, а всички тези години по-късно като че ли експертният потенциал във властта понижава от ден на ден?
- Много способни хора се отдръпнаха от политиката, други от идващите генерации изобщо не желаят да влизат в политиката, тъй като им е доста по-лесно и по-интересно да напредват със своя бизнес или специалност, и по този начин да усилват благосъстоянието на своите фамилии.
Тези хора не желаят да служат на обществото, тъй като виждат каква цена би трябвало да платят за това. Номенклатурата на БКП/БСП и на Държавна сигурност репресира грубо всеки, който отвън нея и нейните наследници е опитал да влезе в българската политика. А в същото време самата тя е профан, вулгарна и без морал. Политиката е непривлекателно място за способните български жители, тъй като те виждат, с каква е „ признателността “ на `народа.
- В книгата пишете: " Друга причина за този феномен е неналичието на публично доверие в държавните институции. От една страна, това съмнение бе наследено от комунизма, само че от друга, се натрупа в допълнение заради честите провали. По време на прехода, когато хората не виждат прогрес, търсят промяна на ръководещите, а не промяна и надграждане на институциите. Търсят отговор на въпроса " кой ", а не на въпроса " за какво? ". И по този начин обезсилват институциите и партиите си. Публичното линчуване, на който и да било, не е метод за решение на нито един проблем на страната. То е разпра. "
Призивът Ви да се мисли по-дългосрочно и в дълбочина е понятен, само че не възпира ли тъкмо ръководството на този " кой " работата по надграждането на въпросните институции? Как се преодолява тази спънка?
- Преди 26 века в древноиндийските препоръки към владетеля „ Аркашастра “ е маркирано, че без институции и правила обществото се трансформира в джунгла, където доминира висшият див звяр. И дано си представим, по какъв начин би се държал господин Цацаров, над който в този момент „ е единствено бог “, като министър на правораздаването под контрола на Народното събрание.Ролята на институционалното устройство е определяща. Разбира се, дружно с съществуването на политическа воля за спазване върховенството на закона. След като сегашният основен прокурор си отиде, в случай че няма институционална промяна, можем да чакаме продължение на същата политика на прокуратурата. Освен това, когато се фокусираме върху „ Кой “ като спънка, одобряваме, че „ Той “ е по-силен от цялата политическа система на страната. Приемаме, че е по-силен от гражданското общество.
- Съжалявате за въвеждането на валутния ръб, съгласно Вас е било редно централната банка да остане същински самостоятелна. Смятате, че бранителите му го подкрепяли поради ниското си доверие в политическите партии и институциите в страната. Пишете, че и до през днешния ден в българина царува този " институционален нихилизъм ". В същото време пишете: " И за жалост, и до момента продължава да получава потвърждения за своето съмнение ". Всички знаем за тези образци и последствията от тях. Това не прави ли тези страхове оправдани, а запазването на валутния ръб - въпреки всичко целесъобразно?
- Категорично не. Аргументите са в книгата. Основният е, че Българска народна банка е под контрола на Европейската централна банка и е невероятно да печата пари. Трябва да следва европейските правила. Тази година ЕЦБ пое контрола и върху 80% от българската банкова система.
- На няколко пъти пишете, че част от решенията Ви са били подбудени от желанието да запазите Българска социалистическа партия като част от демократичния живот на страната, тъй като по този начин съгласно Вас е било редно. Съжалявате ли за това решение и бихте ли трансформирали някои от методите си, в случай че можехте да се върнете обратно?
- Българска социалистическа партия настойчиво поддържаше очакванията, че се реформира, че се разграничава от незаконното си комунистическо си минало, че ще продължи промените, когато доверието в ОДС се изтощи.
Освен това за такова държание от наша страна упорстваха европейските социалисти и либерали и по незнайни за мен аргументи даже и ЕНП. Най-вредната неточност на тези сили, в това число и на двете огромни партии в Съединени американски щати бе, че поради политиката си на „ приобщаване “ не настояха за цялостна декомунизация в някогашните комунистически страни преди приемането им в НАТО и Европейски Съюз. Това, което бе направено безкомпромисно на територията на Източна Германия не бе изтънчено от нашите страни. Приложиха двойни стандарти.
- Според Вас приватизацията на БДЖ и НЕК не е била допустима или целесъобразна по доста съображения. Днес обаче постоянно се чуват апели за тяхната приватизация от хора в дясното пространство. Какво смятате за сходен ход на фона на сегашната политическа и икономическа конюнктура в страната?
- Част от предприятията на НЕК и това за транспортите на БДЖ наложително би трябвало да се приватизират, тъй като образуват все по-голям квази държавен дълг и са близо до банкрут. Сега това няма да провокира стопански разтърсвания, както не провокира и банкрута на МК „ Кремиковци “. Ще има разтърсвания за непотребната претовареност поради рационализирането ѝ.
- Голяма част от държавните предприятия биват закупени от номенклатурата на Българска комунистическа партия и Държавна сигурност. Пишете, че не сте имали опция да спрете това, тъй като е станало преди ръководството на ОДС. Пишете обаче още, че след 89-та в страната е нямало класическо в началото струпване на капитал измежду редовите българи, а всичко е било в ръцете на номенклатурчиците. Според Вас още поради доста по-дълбокия провал на нашата стопанска система спрямо други някогашни социалистически републики, задачата на приватизацията не е могла да бъде друга от това държавните активи да се продадат допустимо най-скъпо. При това състояние, имало ли е въобще различен метод, по който да се избегне този процес?
- Съществено е допълнението, че приватизация бе един от източниците за стабилизирането на лв., за оздравяването на финансовата система и на бюджета, за обслужването на дълга и за основаването на първия фискален запас.
Нямаше различен метод да се излезе от втората финансова злополука. Това е потвърдено в „ Свидетелства за прехода “.
- В книгата пишете, че не е добра концепция политиците да вземат участие в приватизацията, да получават благосъстоятелност или да навлизат в стопанството. Навремето обаче изразявате подготвеност Съюз на демократичните сили да одобри предлагането на банкера Атанас Тилев и да закупи контролния пакет акции от " Банка за аграрни заеми " на половин цена. Това решение е остро подложено на критика от някои от членовете на Съюз на демократичните сили и поражда спекулации. То се отнася към политическа мощ, не към обособени персони, само че въпреки всичко няма ли известно разминаване сред позициите Ви?
- Не съм изразявал подготвеност. Ако съм направил неточност, тя е в това че изобщо съм уведомил членовете на НИС на Съюз на демократичните сили. Ръководството отхвърли на същото съвещание тази концепция.
- По Ваше време, когато Невен Копанданова е основен редактор на вестник " Демокрация ", до главата на вестника известно време стои рекламата с логото на " Мултигруп ". Това провокира спекулации. Как бихте коментирали?
- Вероятно е било по този начин, до момента в който публицистите и основният редактор са разбрали, че държавното управление на ОДС не прокарахме „ алена линия “ и не поведохме войната с " Мултигруп ". Ние от НИС не сме им казвали в никакъв случай какво да пишат и по какъв начин да се устоят. Те сами вземаха своите решения.
- По време на 38-мото Народно събрание е импортиран законопроект на Марио Тагарински за лустрация в държавната администрация. Президентът се публикация срещу. Пишете за това в книгата, само че от нея не излиза наяве, че Вие също изразявате позиция " срещу ". Тогава заявявате, че няма смисъл от лустрацията, защото " съвсем никой не остана в държавната администрация ". В книгата обаче пишете, че в ОДС " огромното болшинство виждаше ясно същинския си съперник и искаше да го в профил от властови позиции или най-малко да го обезсили ", т.е. към момента е била осезаема потребността от лустрация. Няма ли известно разминаване?
- Моята позиция бе „ срещу “ доста преди този момент, тъй като имах наивността да имам вяра, че Българска социалистическа партия ще извърши общата ни декларация на старта на ръководството на ОДС. Но бях уверено „ за “ лустрацията, когато Петър Стоянов обществено се конфронтира с групата. Нека кажа за следващ път. Не може да се твърди, че съм бил „ срещу “, откакто съм внесъл с подписа си законопроекта в Народното събрание. Законът бе признат. Волята на ОДС в изпълнителната и законодателната власт за лустрация не може да бъде подлагана на каквото и да било подозрение. Ние всички сме работили както би трябвало. Лустрацията бе спряна от подвластни от Държавна сигурност съдии в Конституционния съд.
- Цитирате Иван Николаев Иванов, който споделя " Ние всички платихме единствено част от цената и по тази причина получихме единствено част от промените ". Коя част от цената остана неплатена?
- Декомунизацията. И редица други. Но това е огромна тематика, която тук не може да бъде изчерпана.
- В съзнанието на част от българите битува разбирането " Костов е отговорен ". За какво в действителност е отговорен Костов съгласно Вашата оценка?
- Защото ръководех налагането на нов метод на живот на посткомунистическия човек и разрушаването обичания му комунистически режим. Тази общественост с времето става все по-малка и по-долу ще посоча, че това не е единствено, тъй като поколенията се сменят. Казах го в друго изявление и ще го повторя и тук. Отношението към мен на огромното болшинство хора, с които се срещам на всички места, не е като към отговорен човек, а е приветливо и доброжелателно. Все повече и повече непознати хора ми стискат ръката и ме поздравят.
Това идва от дълбочината на човешката душа. Добрите хора на всички места по света, изключително християните, непрестанно подлагат на инспекция своите негативни и неоправдателни мнения за другите. Правят го, с цел да им простят, тъй като знаят, че не са били прави да съдят. Умението да прощаваме и да не съдим другия е път към смирението и вътрешното ни равновесие. Това е методът да се опитваш да бъдеш добър човек. Злобата смазва първо душата и тялото на този, който е овладяла.
Ето диалогът ѝ с някогашния водач на Съюз на демократичните сили и ДСБ:
- За представителите на демократичната общественост казвате, че само ги свързвало антикомунистическото мислене, не са имали единна политическа воля и единно мислене за съответни ограничения. Наричате ги " рушители, а не строители ". В едно последвало изявление заявихте още, че демократичната общественост към момента не е узряла. Сега може да се каже, че единствената им обща настройка е антикорупционната, само че още веднъж няма свързващи хрумвания - разцеплението на десницата е явно, наподобява всеки е самичък за себе си. На какво се дължи това и по кое време и по какъв начин ще узрее демократичната общественост?
- Мнозинството в първите обединения Съюз на демократичните сили и в партията Съюз на демократичните сили бяха антикомунисти, упорстваха за декомунизация и бяха безусловно прави.
1. В основата на обяснението за разпадите слагам досегашната липса на междинна класа и неналичието на мощно водачество. Самата междинна класа не трябва да се идеализира. От международната ѝ история се вижда, че тя е търсила и правила доста взаимни отстъпки, стига да има опция да прави бизнеса си, да образува или усилва наследствата си. Нека си напомним коя е първата власт, която е лишила от аристокрацията и краля. Това е контролът и упражняването на бюджета и финансите, тъй като те най-непосредствено са свързани с преследването на нейните ползи. Конформистка е идеологията на нейния пръв мъдрец Едмънд Бърк.
2. Първоначално у нас междинната класа се образува от Новата класа на Милован Джилас – комунистическата номенклатура, а нейният нрав на фукане с благосъстояние е доста друг от пестеливостта на междинната класа в Западна Европа. Той е недопустим за останалите и това основава отрицателен облик на българския бизнес като цяло.
3. Нашата десница не пази ползите на собствеността – вижте гласуването на Реформаторския блок за банкрута на КТБ, който отвори пътя за разграбването на банката. Тя се образува и към момента се господства от интелектуалци, а те всичките са индивидуалисти. Те са сериозни към света и близките, което е част от тяхната характерност. Нехаят за отбраната на собствеността – не им е предпочитана полезност.
4. Разцепленията са разследване и на непрекъснати офанзиви от сложени партии и лица.
Нека оценим вярно антикорупционния заряд на десницата. Той е осъзнаване на първичния интерес на цялото общество, само че изключително на междинната класа за правда. Обединява я, че е против привилегиите и позициите на Новата класа. Това е нейната втора същинска идея, след тази за декомунизацията.
- В едно свое изявление заявихте, че част от руските монументи не се премахват от боязън пред Руската федерация: " Кремъл заплашва всеки, който се пробва да отстрани тези монументи. " Но Полша съумя да ги отстрани. Вашето държавно управление пък направи нещо доста по-смело - даде достъп на НАТО до въздушното пространство на България и отхвърли подобен на самолетите с съветски командоси по пътя им към Прищина, макар че Русия тогава заплашва със прекъсване на доставките на природен газ. Имало ли е случаи на сходни закани за паметниците и за какво за тях управниците отхвърлят да проявят сходна увереност?
- Кремъл насочва обществено заканите към всеки, който посегне на знаците на съветската окупация на България. Управниците отхвърлят да проявят увереност не тъй като се боят от русофилските настройки на своите гласоподаватели.
- Как по-различно съгласно Вас щяха да протекат преходът и възобновяване на страната, в случай че въпреки всичко референдумът република-монархия се бе състоял и бе призната промяна на формата на ръководство на страната?
- Щеше да има още по-пълно обезличаване на политическите партии и централизация на властта в монарха, както е било след военния прелом преди Втората международна война. Обезличаването на политическата система и нейното изкористяване бе стартирано от Симеон Сакскобургготски. Вижте кариерите в политиката на редица лица от Съюз на демократичните сили, от ССД, от ДСБ, от БДФ и готовността им да създадат всевъзможни взаимни отстъпки, с цел да са покрай властта.
- Смятате, че Конституцията е осакатена от Българска социалистическа партия, а структурата на прокуратурата наричате " сталинска ". Впоследствие се правят избрани промени в устройството им, само че доколкото разбирам, съгласно Вас те не са задоволителни и доста от проблемите съществуват и до през днешния ден. Какви промени в устройството им са нужни съгласно Вас? Какво още би трябвало да се случи, с цел да се приключи процеса на демократизация?
- Това не са мои истински констатации. Факт е, че след направените конституционни промени ситуацията се утежни още повече. Прокуратурата и Върховният административен съд съвсем напълно и Върховният касационен съд частично са в ръцете на хора, които нямат никакво желание на наложат господство на закона.
От 17 години пледираме прокуратурата да отиде в изпълнителната власт, с цел да бъде под контрола на Народното събрание.
- На няколко пъти сте избирали да не участвате в дадени решения или процеси, в сравнение с да ги легитимирате. Така да вземем за пример не участвате на Кръглата маса при започване на прехода. След това сте срещу присъединяване в съдружното държавно управление на Димитър Попов, с цел да не влезете в " коловоза на Българска социалистическа партия ". Също по този начин не участвате в колектива за съставяне на Икономическата платформа на преходния интервал на Съюз на демократичните сили, а единствено отбелязвате рецензията си към нея в ролята си на непряк наблюдаващ. Това е избор, пред който опозиционните сили постоянно са изправени. Базирайки се на опита си, кое бихте определили като по-ефективен позиция за пробутване на политика - опозицията отвън властта или опозицията във враждебната власт?
- Така е, само че не е мой изборът да не вземам участие в Кръглата маса. Тогава бях журналист, а не политик. Най-ефективният метод за пробутване на политика е в Народното събрание, тъй като модерната народна власт задължава ръководещите да регистрират позициите на малцинството.
- Пишете, че сте излезли със " смазани души " от комунизма, само че въпреки всичко " страната възкръсна от разрухата, понесена от напъните на високо способени и извънредно мобилизирани специалисти и несъмнено, тласкана от мощната политическа воля и насоченост на политиците от ОДС ". Защо незабавно след рухването на този по този начин тягостен и ограничителен режим въпреки всичко се намират толкоз способни и свободомислещи хора в ръководството, а всички тези години по-късно като че ли експертният потенциал във властта понижава от ден на ден?
- Много способни хора се отдръпнаха от политиката, други от идващите генерации изобщо не желаят да влизат в политиката, тъй като им е доста по-лесно и по-интересно да напредват със своя бизнес или специалност, и по този начин да усилват благосъстоянието на своите фамилии.
Тези хора не желаят да служат на обществото, тъй като виждат каква цена би трябвало да платят за това. Номенклатурата на БКП/БСП и на Държавна сигурност репресира грубо всеки, който отвън нея и нейните наследници е опитал да влезе в българската политика. А в същото време самата тя е профан, вулгарна и без морал. Политиката е непривлекателно място за способните български жители, тъй като те виждат, с каква е „ признателността “ на `народа.
- В книгата пишете: " Друга причина за този феномен е неналичието на публично доверие в държавните институции. От една страна, това съмнение бе наследено от комунизма, само че от друга, се натрупа в допълнение заради честите провали. По време на прехода, когато хората не виждат прогрес, търсят промяна на ръководещите, а не промяна и надграждане на институциите. Търсят отговор на въпроса " кой ", а не на въпроса " за какво? ". И по този начин обезсилват институциите и партиите си. Публичното линчуване, на който и да било, не е метод за решение на нито един проблем на страната. То е разпра. "
Призивът Ви да се мисли по-дългосрочно и в дълбочина е понятен, само че не възпира ли тъкмо ръководството на този " кой " работата по надграждането на въпросните институции? Как се преодолява тази спънка?
- Преди 26 века в древноиндийските препоръки към владетеля „ Аркашастра “ е маркирано, че без институции и правила обществото се трансформира в джунгла, където доминира висшият див звяр. И дано си представим, по какъв начин би се държал господин Цацаров, над който в този момент „ е единствено бог “, като министър на правораздаването под контрола на Народното събрание.Ролята на институционалното устройство е определяща. Разбира се, дружно с съществуването на политическа воля за спазване върховенството на закона. След като сегашният основен прокурор си отиде, в случай че няма институционална промяна, можем да чакаме продължение на същата политика на прокуратурата. Освен това, когато се фокусираме върху „ Кой “ като спънка, одобряваме, че „ Той “ е по-силен от цялата политическа система на страната. Приемаме, че е по-силен от гражданското общество.
- Съжалявате за въвеждането на валутния ръб, съгласно Вас е било редно централната банка да остане същински самостоятелна. Смятате, че бранителите му го подкрепяли поради ниското си доверие в политическите партии и институциите в страната. Пишете, че и до през днешния ден в българина царува този " институционален нихилизъм ". В същото време пишете: " И за жалост, и до момента продължава да получава потвърждения за своето съмнение ". Всички знаем за тези образци и последствията от тях. Това не прави ли тези страхове оправдани, а запазването на валутния ръб - въпреки всичко целесъобразно?
- Категорично не. Аргументите са в книгата. Основният е, че Българска народна банка е под контрола на Европейската централна банка и е невероятно да печата пари. Трябва да следва европейските правила. Тази година ЕЦБ пое контрола и върху 80% от българската банкова система.
- На няколко пъти пишете, че част от решенията Ви са били подбудени от желанието да запазите Българска социалистическа партия като част от демократичния живот на страната, тъй като по този начин съгласно Вас е било редно. Съжалявате ли за това решение и бихте ли трансформирали някои от методите си, в случай че можехте да се върнете обратно?
- Българска социалистическа партия настойчиво поддържаше очакванията, че се реформира, че се разграничава от незаконното си комунистическо си минало, че ще продължи промените, когато доверието в ОДС се изтощи.
Освен това за такова държание от наша страна упорстваха европейските социалисти и либерали и по незнайни за мен аргументи даже и ЕНП. Най-вредната неточност на тези сили, в това число и на двете огромни партии в Съединени американски щати бе, че поради политиката си на „ приобщаване “ не настояха за цялостна декомунизация в някогашните комунистически страни преди приемането им в НАТО и Европейски Съюз. Това, което бе направено безкомпромисно на територията на Източна Германия не бе изтънчено от нашите страни. Приложиха двойни стандарти.
- Според Вас приватизацията на БДЖ и НЕК не е била допустима или целесъобразна по доста съображения. Днес обаче постоянно се чуват апели за тяхната приватизация от хора в дясното пространство. Какво смятате за сходен ход на фона на сегашната политическа и икономическа конюнктура в страната?
- Част от предприятията на НЕК и това за транспортите на БДЖ наложително би трябвало да се приватизират, тъй като образуват все по-голям квази държавен дълг и са близо до банкрут. Сега това няма да провокира стопански разтърсвания, както не провокира и банкрута на МК „ Кремиковци “. Ще има разтърсвания за непотребната претовареност поради рационализирането ѝ.
- Голяма част от държавните предприятия биват закупени от номенклатурата на Българска комунистическа партия и Държавна сигурност. Пишете, че не сте имали опция да спрете това, тъй като е станало преди ръководството на ОДС. Пишете обаче още, че след 89-та в страната е нямало класическо в началото струпване на капитал измежду редовите българи, а всичко е било в ръцете на номенклатурчиците. Според Вас още поради доста по-дълбокия провал на нашата стопанска система спрямо други някогашни социалистически републики, задачата на приватизацията не е могла да бъде друга от това държавните активи да се продадат допустимо най-скъпо. При това състояние, имало ли е въобще различен метод, по който да се избегне този процес?
- Съществено е допълнението, че приватизация бе един от източниците за стабилизирането на лв., за оздравяването на финансовата система и на бюджета, за обслужването на дълга и за основаването на първия фискален запас.
Нямаше различен метод да се излезе от втората финансова злополука. Това е потвърдено в „ Свидетелства за прехода “.
- В книгата пишете, че не е добра концепция политиците да вземат участие в приватизацията, да получават благосъстоятелност или да навлизат в стопанството. Навремето обаче изразявате подготвеност Съюз на демократичните сили да одобри предлагането на банкера Атанас Тилев и да закупи контролния пакет акции от " Банка за аграрни заеми " на половин цена. Това решение е остро подложено на критика от някои от членовете на Съюз на демократичните сили и поражда спекулации. То се отнася към политическа мощ, не към обособени персони, само че въпреки всичко няма ли известно разминаване сред позициите Ви?
- Не съм изразявал подготвеност. Ако съм направил неточност, тя е в това че изобщо съм уведомил членовете на НИС на Съюз на демократичните сили. Ръководството отхвърли на същото съвещание тази концепция.
- По Ваше време, когато Невен Копанданова е основен редактор на вестник " Демокрация ", до главата на вестника известно време стои рекламата с логото на " Мултигруп ". Това провокира спекулации. Как бихте коментирали?
- Вероятно е било по този начин, до момента в който публицистите и основният редактор са разбрали, че държавното управление на ОДС не прокарахме „ алена линия “ и не поведохме войната с " Мултигруп ". Ние от НИС не сме им казвали в никакъв случай какво да пишат и по какъв начин да се устоят. Те сами вземаха своите решения.
- По време на 38-мото Народно събрание е импортиран законопроект на Марио Тагарински за лустрация в държавната администрация. Президентът се публикация срещу. Пишете за това в книгата, само че от нея не излиза наяве, че Вие също изразявате позиция " срещу ". Тогава заявявате, че няма смисъл от лустрацията, защото " съвсем никой не остана в държавната администрация ". В книгата обаче пишете, че в ОДС " огромното болшинство виждаше ясно същинския си съперник и искаше да го в профил от властови позиции или най-малко да го обезсили ", т.е. към момента е била осезаема потребността от лустрация. Няма ли известно разминаване?
- Моята позиция бе „ срещу “ доста преди този момент, тъй като имах наивността да имам вяра, че Българска социалистическа партия ще извърши общата ни декларация на старта на ръководството на ОДС. Но бях уверено „ за “ лустрацията, когато Петър Стоянов обществено се конфронтира с групата. Нека кажа за следващ път. Не може да се твърди, че съм бил „ срещу “, откакто съм внесъл с подписа си законопроекта в Народното събрание. Законът бе признат. Волята на ОДС в изпълнителната и законодателната власт за лустрация не може да бъде подлагана на каквото и да било подозрение. Ние всички сме работили както би трябвало. Лустрацията бе спряна от подвластни от Държавна сигурност съдии в Конституционния съд.
- Цитирате Иван Николаев Иванов, който споделя " Ние всички платихме единствено част от цената и по тази причина получихме единствено част от промените ". Коя част от цената остана неплатена?
- Декомунизацията. И редица други. Но това е огромна тематика, която тук не може да бъде изчерпана.
- В съзнанието на част от българите битува разбирането " Костов е отговорен ". За какво в действителност е отговорен Костов съгласно Вашата оценка?
- Защото ръководех налагането на нов метод на живот на посткомунистическия човек и разрушаването обичания му комунистически режим. Тази общественост с времето става все по-малка и по-долу ще посоча, че това не е единствено, тъй като поколенията се сменят. Казах го в друго изявление и ще го повторя и тук. Отношението към мен на огромното болшинство хора, с които се срещам на всички места, не е като към отговорен човек, а е приветливо и доброжелателно. Все повече и повече непознати хора ми стискат ръката и ме поздравят.
Това идва от дълбочината на човешката душа. Добрите хора на всички места по света, изключително християните, непрестанно подлагат на инспекция своите негативни и неоправдателни мнения за другите. Правят го, с цел да им простят, тъй като знаят, че не са били прави да съдят. Умението да прощаваме и да не съдим другия е път към смирението и вътрешното ни равновесие. Това е методът да се опитваш да бъдеш добър човек. Злобата смазва първо душата и тялото на този, който е овладяла.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ